Моментно изцеление, Случай №18

Инж. Тодор Манев: Пристигнаха с лека кола двамата братя. Единият явно беше нуждаещият се от помощ. За пръв път виждах такова нещо – с паркинсон, може би в последната, най-сино изявената фаза. Стори ми се невероятно, че успяваше да пази равновесие, движейки се съм кабинета. Когато седна на стола срущу мен имах усещането, че всеки момент столът ще се разглоби на съставните си части, и че мъжът ще се строполи на земята. Говорът му беше трудно разбираем и цели пет минути записвах някои от личните му данни и оплаквания. Разбрах, че от 30 години се мъчи и не намира лек, въпреки всички досегашни санаториуми, лечения и лекарства. От момента на започване на сеанса този мъж каточели замръзна на стола. Никакво движение: вече не трепереха нито ръцете , нито краката му. Болестта очевидно вече я нямаше. Опитах да му разясня препоръките оттук натаък, но усетих, че е безсмислено. Беше в шок от случилото се. За това поканих брат му и след нужните разяснения двамата напуснаха помещението. Наистина беше достойно за филмиране това. Е, все пак, бай Георги – продаващ пред колата си овошки за разсад – бе забелязал промяната. – За пръв път виждам на живо такова нещо – бяха думите му.                                               В края на седмицата имах и друг подобен случаи. Подобен по ефект, но в по-ниска степен на изразеност на заболяването паркинсон. Оказа се, че сме служили в съседни батареи в казармата с въпросния мъж, а самият той ме познал по снимката във вестника. Паркинсон беше и неговата диагноза, появил се именно от казармата. Така ще е за цял живот – му бяха казали лекуващите го. Но ето, Господ беше решил тази седмица да е една от най-щастливите в моя живот и практика, щастлива и за тези, осмелили се да потърсят подкрепа при мен мъже. „Наборът” ми си тръгна също толкова шокиран и благодарен, колкото и предишния/в началото на седмицата/. Но не , не на мен, а на този, който е над всички нас ги посъветвах да благодарят аз. Вярата, силната вяра в Господ и неговата сила, заредени с очакването за изцеление дава плодове, понякога и моментални.

А ето и случай с начало 13.09.10 за Григор от с. Кривина, Софийско. Паркинсон от 6 години, с операция на простатата, запек, херния, хемороиди, депресия, болки в гърба – това бяха оплакванията му. Мина известно/индивидуално за всеки един човек/ време. Отдавна и този седемдесет годишен мъж вече няма запек, няма и паркинсон. Да, всичко това е възможно, и то не само за единици. Възможно е за много хора, но при определени условия, от които на първо място е вярата. Всичко е енергия. Всичко е вибрация. Нека ги ползваме с любов и за добро.